ОСМУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; осму̀ча, ‑еш, мин. св. осму̀ках, св., прех. Рядко. Смуча нещо отвсякъде, от всички страни. Запасният полковник неприлично осмукваше хрущялите. Жените заговориха с пълна уста. Ем. Станев, ИК I и II, 270. И кебапчетата са вкусни.. А и опашката си има своята сладост, защото най-после ще я осмучеш и пръстите си ще оближеш. Т. Харманджиев, КЕД, 120. Едно малко бръмбарче.. сутрин се залепва о стеблото на цвета или на листата ѝ [на ягодата], осмуква сока наоколо, вследствие на което стеблото веднага клюмва и повяхва. Гр, 1906, бр. 8, 127. осмуквам се, осмуча се страд.