ОСМЪРДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСМЪРДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осмърдя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, св., прех. Грубо. Вмирисвам, омирисвам неприятно всичко наоколо. Гюбрето трябва да се изнесе, за да не осмърди къщата ни. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 184. осмърдявам се, осмърдя се страд.

ОСМЪРДЯ̀ВАМ СЕ несв.; осмърдя̀ се св., непрех. Вмирисвам се.

◊ Осмърдявам / осмърдя трапа. Обикн. св. Грубо. Умирам. Той не е от тия, дето скоро може да осмърдят трапа. Посолѝ си приказката, да не се осмърди. Диал. Не говори без доказателства.