ОСНЕЖЀН

ОСНЕЖЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оснежа като прил. Който е покрит със сняг; заснежен. Перонът е пуст и тъмен.. Изпъкват оснежени дървета, телеграфни стълбове, заледен път. К. Константинов, ПЗ, 8. През одимени прозорчета гледахме / вън оснежения път. Е. Багряна, ВС, 23. Обр. На годините, на скърбите под твара / клюмна ми главата оснежена. Ив. Вазов, Съч. III, 235.

Списък на думите по буква