ОСНОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСНОВА̀ВАМ, ‑аш, несв.; основа̀, ‑ѐш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. 1. Слагам, полагам началото на нещо; създавам, учредявам. Гръцки преселници проникнали най-напред в Южна Италия и на остров Сицилия. Там основали прочутите в древността градове-колонии Тарент, Сиракуза и др. Ист. V кл, 1980, 112. Той [Борис] беше преуморен, отслабнал и жълт.. но бълнуваше непрестанно за плановете си, измисляше невероятни комбинации, основаваше гигантски предприятия с филиали в чужбина. Д. Димов, Т, 25. След спирането на "Наука" основахме с Величков списание "Зора". К. Величков, ПССъч I, ХI. — Тичаше по обществени работи: прогимназия отваряха, поща откриваха, кооперация основаваха. Ил. Волен, НС, 49. Той прочете едно окръжно от централния столичен клуб на новообразуваната народна партия, с което се канят гражданите да основат навред клонове на тая партия. Т. Влайков, Съч. III, 68. За учителя Макаринчев искам да ви разкажа.. Бре театър основа, бре музей нареди, бре оркестър, хор, народен университет, лотария разиграва. Чудомир, Избр. пр, 281, 282.
2. Книж. С предл. на, върху, въз. Поставям, изграждам нещо върху основата на някакви факти, доказателства, обстоятелства и др. под.; базирам. Това си заключение Евг. Волков основава на обстоятелството, че в своите писма Левски никъде не говори за своите срещи с Каравелов. Ив. Унджиев, ВЛ, 89. Человеците изявляват безумието си в.. разни случаи: когда основават благополучието си върху злополучието на другите. А. Гранитски, ПР (превод), 74. Съдът не събира сам доказателства или справки, а основава решенията си изключително въз доказателства, представени от съдящите се страни. ВП, 1878, 25. Разказваше се за центъра на тежестта и ученичките обясняваха неговите свойства, като основаваха своите доводи на строги математически доказателства. Знан., 1875, бр. 19, 300. основавам се, основа се страд. — Господин Джупунов, брат ви даде през пролетта, когато се основаваше вестник "Слово", доста голяма сума. Понеже работите общо, все едно, че и вие сте дали. Ем. Станев, ИК I и II, 36-36.
ОСНОВА̀ВАМ СЕ несв.; основа̀ се св., непрех. Книж. С предл. на. 1. Имам за основа, за изходно начало нещо (факти, доказателства, обстоятелства и др. под.); базирам се. Марко беше представител на умерения елемент в Народната партия. Елемент, годен за всеки друг случай, но не в революциите, които се основават на насилия и крайност. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 75. Мнението, което ние изложихме за произхождането на нашия народ, това мнение се оновава на най-верни доказателства. М. Дринов, ППБН, 80. Кинематографията се основава на това, че човешкото око не може да отдели две светлинни дразнения, които следват едно след друго през по-малко от 0.1 сек. Физ. Х кл, 1951, 146.
2. Използвам нещо (факти, доказателства, обстоятелства и др. под.) като основа, като изходно начало за твърдения, заключения и под; базирам се. Те [показанията] ще бъдат само лъжа и вие ще направите голяма грешка, ако се основете на тях. Д. Ангелов, ЖС, 513.