ОСНОВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСНОВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Човек, който основава нещо; учредител, основоположник. Свети Теодосий — основателят на манастирите — повика на събор всички свои сподвижници. Елин Пелин, Съч. IV, 12-13. От година и половина трупата, под директорството на Касапски, основателя ѝ, влачеше по градовете — големи и малки — своето чергарско, необезпечено съществувание. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 78. Каравелов.. забравя, че инициаторите и основателите на дружеството.. са тъкмели създаването на една научна академия с по-голям брой членове специалисти. М. Арнаудов, БКД, 174. Изцяло операта "Фауст" е била поставена през 1910 год. от именития български оперен певец, един от основателите на нашия оперен театър — К. Михайлов — Стоян. ВН, 1955, бр. 244, 1. Това многообразие би било достатъчно само по себе си, за да обърка понятията. Но към него се прибавя и неспокойната обществено-политическа дейност на най-изтъкнатия представител на френския екзистенциализъм, на неговия така да се каже основател, пророк и водач — Жан Пол Сартр. ЛФ, 1958, бр. 5, 1.