ОСНОВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСНОВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. За който има основание (в 1 знач.); оправдан. Случката на чешмата предния ден била предизвикана умишлено; слуховете, че в дъното на всичко това стоял дошлият от Цариград Къбръзлъ Мехмед били основателни. Ст. Дичев, ЗС I, 184. Тия доводи бяха основателни и не можеха да се отрекат. Й. Йовков, Ж 1920, 235. Това съмнение може би не беше основателно, а може би в него имаше и нещо вярно. Т. Влайков, Съч. III, 190. Вълнението около предстоящите парашутни скокове беше основателно. Не малко книги бяха чели курсантите и за успехи, и за несполуки при разни скокове. А. Станоев, П, 146. Основателни съображения. △ Основателна тревога.

2. Остар. Който е основател, учредител. Основателен и почетен председател на бъл. Централен благотворителен комитет. НБ, 1877, бр. 68, 264. Недостатъците и грешките.. са играли толкова роля в компрометирането и упадъка на дружеството, колкото и индиферентността на основателните и спомагателните му членове. М. Арнаудов, БКД, 71.

3. Остар. Който се отнася до основаване и до основател, учредител. Съобщава се на господа акционерите, че дружеството е почнало изплащането на дивидента за 1902

година срещу купон № 7. За основателните акции се плаща по лева зл. 7 (седем). Пряп., 1903, бр. 7, 1.