ОСНОВАТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСНОВА̀ТЕЛНО нареч. 1. С основание, оправдано. Виждаше това Прангата и страхуваше се, основателно се страхуваше. Т. Влайков, Съч. III, 95. Това обяснение ми се стори основателно, защото не далеко съзрях трески от дялани клони. Ив. Вазов, Съч. ХV, 47. Председателят основателно е загрижен за последствията, които могат да настъпят, ако положението се усложни. Ив. Унджиев, ВЛ, 310. Помещението на музея [на Шевченко] е цял дворец. Той представлява забележителен културен институт, с който основателно се гордеят украинците. Н. Фурнаджиев, МП, 51.

2. Остар. Книж. Основно. От всички страни гледах и следи не видях.. въпреки всичко, трябваше основателно да се провери. Н. Попфилипов, РЛ, 107. Възхитен от успеха, бай Ганю седна на стола, за да свири вече основателно, нещо по-сериозно. Ал. Константинов, БГ, 67. Който знае основателно немски и французски, той може да изучи и да разбере твърде лесно ингилизския език. СбС, кн 1, 1875, 13. Из това съчинение се види, че авторът има големи познания и че описваемия от него предмет му е познат основателно. Знан., 1875, бр. 6, 95.