ОСНОВНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСНО̀ВНО1 нареч. Цялостно, изцяло. Когато по-малката сестра на Джупунката се сгоди за един чиновник и си поиска дела от бащината къща, Джупунката веднага го откупи.. и тури ръка на цялата къща, която преустрои основно. Ем. Станев, ИК I и II, 240. Когато претърси по-основно старата архива, той откри и черновката на оня протокол, който Младен е бил приготвил да представи пред съвета, за да се иска даването под съд на Доча и Прангата. Т. Влайков, Съч. III, 220. Ний докосваме пътем тоя въпрос; основно ще го разгледаме друг път. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 185. // Много обстойно, внимателно и подробно. Лекарят.. го прегледа внимателно, сериозно, съсредоточено. Още от пръв поглед той разбра всичко, но искаше да го преслуша основно. Г. Караславов, С, 160. Тя [Ирина] си спомни, че преди десет години бе работила с професора по вътрешна медицина именно върху такива усложнения на тропичната малария и че бе проучила основно цялата литература по въпроса на френски, немски и английски езици. Д. Димов, Т, 636.