ОСНОВОПОЛО̀ЖНИК

ОСНОВОПОЛО̀ЖНИК, мн. ‑ци, м. Книж. Създател, полагащ основите на нещо ново. Основоположниците на новия театър.. не са имали никакви капитали, никакви богатства, за да ги хвърлят в новото театрално предприятие. Г. Караславов, Избр. съч. III, 391. Преди една година в Пловдив бе създадено книгоиздателство, което носи името на възрожденеца и основоположника на книгоидаването в България Христо Г. Данов. ВН, 1961, бр. 2914, 4. Символизмът се яви във Франция — негови основоположници са френските поети от миналия век Бодлер, Верлен и Рембо. ЛФ, 1958, бр. 11, 2. Константин Г. Фотинов е основоположник на българския периодичен печат.

Списък на думите по буква