ОСОБА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСО̀БА ж. 1. Ретор. Важна личност, обикн. от царско или кралско семейство с особено почетно положение в обществото. Негово височество [княз Александър] казва, че неговото връщане е възстановило монархическия принцип и умило честта на българския народ от упрека, че е участвувал в едно подло нападение срещу особата на своя владетел. С. Радев, ССБ II, 222. — Мой дълг е да пазя особата на ваше величество! — извика Хатипов. Ем. Станев, ИК I и II, 253. Кралският съд на Париж обявява Оноре Домие.. във възбуждане на ненавист и презрение към правителството на Франция, в оскърбление особата на краля. Е. Йончева, ЗГ, 74. Надменното безпристрастие, с което се отнасяха към всички пътници, се удави веднага в редица церемониални поклони пред знатната особа с такова високо покровителство, сякаш искаха да кажат: "Ние виждаме, че сте благородник, сеньор!" Д. Димов, ОД, 9.
2. Обикн. ирон. Личност, лице. Забравих да ти кажа, че тая особа не е мома, а женена, има мъж и детенце! Ив. вазов, Съч. ХХIV, 42. — Коя е тази особа? Защо се държи тъй, как се казваше — обърнах се аз към председателя.. — Жена ми. Н. Каралиева, Н, 95. Седнах срещу огледалото на тоалетката и се опитах да пуша, както вчерашната особа. Ст. Христозова, ДТВ, 29-30. Те същевременно се и мъчеха да разберат коя е тази особа, която беше спечелила уважението на сладкаря. Д. Кисьов, Щ, 176. ● Ирон. В съчет. с местоим. моя, своя или прил. собствена. Употребява се вместо съответното местоимение. Както лицето, тъй и безукоризненото му и модно облекло показваха, че Веригаров има дълги съвещания с огледалото и култ към особата си. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 59. Останалите затворници се деляха на защитници и противници на нашата особа. З. Стоянов, ЗБВ III, 147. — Та не виждате ли, че сте ми втръснали с вашите грижи? Какво сте се залепили за особата ми? А. Гуляшки, ЗР, 174. Тя чупеше краката си така наперено и самоуверено под зелената пола, вирнала нагоре глава, сякаш искаше да докаже пред цяла България доволството от собствената си особа. Т. Монов, Сн, 134.