ОСОБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСО̀БЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (остар.) ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. 1. Който не е обичаен, не е като другите, като всички; необичаен, необикновен. Имало нещо особено в тая девойка, което я отделя от другите и по външност, и по държане. Н. Попфилипов, РЛ, 58. Това селище беше особено, нито приличаше на град, нито на село. А. Гуляшки, ЗР, 101. Старият Тъкачев се разлюля от гняв и усети, че губи онова равновесие на чувствата, което му даваше такива преимущества в по-особени случаи. Г. Караславов, ОХ I, 246. — Не ми харесват твоите приятели!.. — малко превзети са, но инак добри — рече експертът, като отпи от чашата с гъсто тасоско вино, което имаше особен дъх на смола. Д. Димов, Т, 516. Нощен бой. Нещо страховито и зловещо, защото в безмълвната тишина гърмежите бяха по-ясни и с едно особено, металическо ехо. Й. Йовков, Разк. II, 170. Особено поведение.
2. Обикн. в съчет. с нещо и нищо. Който прави впечатление, заслужава внимание; забележителен. Майка ѝ като че ли забеляза нещо по-особено. Остана до вратата, облегната, с малко приведена глава и попита: — какво се е случило? Цв. Чалъков, ЗИК, 71. Той се приближи до прозореца и погледна. Най-напред не видя нищо особено. Й. Йовков, ЖС, 35. На най-личното място висеше кадрото на гръцкия цар и царицата и образът на Раковски. Нищо по-особено нямаше тука. Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Васил Будаков вече живееше в града. Дамян го срещна случайно на пазара, отбиха се в една кръчма, почерпиха се като сватове, но нищо особено не си казаха. К. Петканов, ДЧ, 430.
3. По-значителен, отколкото обикновено. И наистина, това възлазяне е своего рода подвиг; и всеки, който го извърши сполучно чувствува някаква ясност на душата. Значи, грехове особени няма. Ив. Вазов, Съч. 36. Той бе описал с крайна подробност.. душата и тялото на всички жени.. най-много на вдовичките, към които имаше особена слабост. Елин Пелин, Съч. IV, 67. — Ами че ти барем си богат човек.. какво ще ти струва да пратиш аргатина
един ден, когато нямате някоя особена работа, та да донесе две-три коли камъни, па да го [извора при манастира] изградите. Г. Караславов, СИ, 24. Шосето е оживено, но някаква особена паника не виждам. Л. Стоянов, Х, 70. Единствените обществени положения на село, свързани с почести и особни отличия, бяха старостта и кумството. Ив. Хаджийски, БДНН I, 159. Ние можехме без особен риск да идем, защото не се отдалечавахме повече от един-два километра. Й. Йовков, Разк. II, 60. — Скучно ли ви е всичко това? Виктор се размърдва, мъчи се да се измъкне от прекия отговор. — Малки или големи, всеки има своите проблеми... — продължава без особен ентусиазъм Лиляна. Др. Асенов, ТКНП, 106. Особена известност добил делфийският оракул. Ист. V кл, 1980, 92.
4. Който е присъщ, свойствен само на дадено лице, предмет, област, явление; своеобразен, специфичен. Аз.. забележих, че тия две противоположни гористи урви.. имаха всяка своята особена растителност. Ив. Вазов, Съч. ХV, 17. Между седемте стълба Велес има своето особено място. Разположен на двата хълмисти бряга на Вардара.. градът крие чудна прелест и очарование. Д. Спространов, с, 73. Витаминът е особено вещество, което с просто око не се вижда, а под лещата на микроскопа има различна форма и затова принадлежи към различни групи: А, В, С, Д и т.н. Св. Минков, Избр. пр, 31. Историята на града.. романтиката на повършните му форми и страшните му земетръсни гърчове имат.. една обща основа: особения геоложки строеж на неговия терен. П. Делирадев, БГХ, 78. Още Бекерел бе забелязал, че уранът и неговите соли отделят особени лъчи, които имат свойство да влияят дори на обвита с черна книга фотографска пластинка и да правят въздуха електропроводен. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 117. // Който е необикновен, изключителен в някакво отношение. От пръв поглед открих в него [в селянина] познато лице, при всичко, че го бях вижда само веднъж, но при обстоятелства, които дават особена сила на впечатленията. К. Величков, ПССъч. I, 112. Особен ужас владее в Париж. Злокобни шумове се разпространяват, подобни на небесни гръмове — предвестници на бурята. БД, 1909, бр. 3, 2.
5. Като същ. особено, мн. няма, ср. Филос. Философска категория на диалектиката, изразяваща единството на единичното и всеобщото като реализация на всеобщото в единичното.
6. Остар. Нарочен, специален, отдѐлен. Сътрапезниците ядяха с ръка, по неколцина от едно блюдо. Само Смилец имаше особено. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 40. Тези очерки не са още печатани в особна книга. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 180-181. Изпърво рядко даваха Кънчо да гледа и залисва малкото дете, защото, както видяхме, за него си имаше особено момиче — бавачка. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 3-4, 234. Една особна комисия е определена за по-нататъшни разкопки на мястото и прибиране всичко, що се намира в тези подземни стаи. РН, 1910, кн. 8-9, 219. // Собствен, предназначен специално за някого, за нещо. Тези два случая [арестуването и разговорът с дядо Начо] бяха първата ми среща и съзнателно запознаване с народната мъдрост; те възродиха в мене първото желание да записвам, кога чуя такива думи..; но аз не знаех в това време имат ли те особно някакво название и как се наричат у нас. П. Р. Славейков, БП I, VII. Аз ги наричам чиновници.. защото не им знам особните названия. Ив. Вазов, Съч. ХI, 71.
◊ <На (с)> особено мнение. Адм. Изказано и поддържано мнение от член на съвет, комисия и под., който не е съгласен с другите по даден въпрос. От това противоречие се опита да излезе само Д. Ризов, който съумя едновременно да одобри военното положение в неограничената му форма и да остане на особено мнение. С. Радев, ССБ II, 269. — Бубев, ти може да си на особено мнение, но аз виждам, че всички тук са единодушни. Й. Йовков, М, 20.