ОСОБНЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСОБНЯ̀К, мн. ‑ци, м. Човек, който се отличава от другите с проявите на особения си, своеобразен характер; чудак. До мене се беше изправил новият ми познат.. Беше особняк.. Обичаше да се шегува и всичко, което ставаше наоколо, наричаше по своему. Кл. Цачев, СШ, 72. Най-първо Андреев стана скъперник, по-после сприхав и груб, догдето най-после се обърна на особняк. Д. Калфов, Избр. разк., 64. До мен долитат обвиненията на Регина, че винаги съм бил един непоправим особняк и човек, който се занимава с празни работи. С. Таджер, ПНМ, 123. — Зная, че Рафаил ви е като брат.. затова ще говоря за него съвсем откровено. Особняк! По-точна дума от тая не мога да измисля, не съм в състояние да намеря! А. Гуляшки, ДМС, 88. Съседите, които считали Страхил Харизанов за типичен особняк със странно хоби, взели да

подмятат, че той не е с всичкия си. Й. Попов, БНО, 137.