ОСОБНЯЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСОБНЯ̀ЧКА ж. Жена особняк; чудачка. Най-хубавото в теб бе, че рязко се отделяше в групата като индивидуалност. Особнячка. При всички случаи се проявяваше в непредвидена посока. Бл. Димитрова, Лав., 301. Като крилца на пеперудки трепкаха гъстите ресници, светеха очите ѝ.. Що за поведение наистина? Каприз на случайна особнячка? ВН, 1960, бр. 2659, 4.