ОСОЛЯ̀ВАМ

ОСОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осоля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Соля нещо от всички страни, изцяло. Фитилчето сам осоли филето и помогна на жена си да направят суждуци. Д. Димов, Т, 173.

2. Поставям нещо, обикн. месо, риба в сол, за да се запази от разваляне. Тази зима Остеня посрещна по-спокоен. Имаше си брашно, сламица за огрев, пък и прасенцето.. пусна половин тенекия мас. Облажиха се за Коледа, осолиха двата бута за по-нататък. Кл. Цачев, ГЗ, 69. — Цонковице, колко кила ви излезе свинята? — Сто и девет, дядо попе! — Харно, харно.. Ами какво направихте с рибиците? — Осолихме ги. Чудомир, Избр. пр, 193. Осолявам сланина. осолявам се, осоля се страд. Рибиците се осоляват и се предават за обработка в кайзер пастърма. Пр, 1953, кн. 1, 32. След Коледа, като се осоли месото на прасето, дядо го нарязва на дълги парчета. Н. Каралиева, ЯЧ, 66.

Списък на думите по буква