ОСРАМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСРА̀МВАМ, ‑аш, несв.; осра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Правя някого да стане за срам; посрамвам; осрамотявам. — А бе хора, — каза сухо Маринкин — разберете се.. Недейте ни осрамва в града и околията : Махнете се! А. Страшимиров, А, 609. Колко къщи си осрамил [Ибрахим], колко жени си разставил, колко сълзи си пролял и пак не би ти доста! М. Георгиев, Избр. разк., 119. — Чакай, Саро, чакай. Недей осрамва нашия род. И аз имам сила. Аз ще го направя. Св., 1927, бр. 5, 3. осрамвам се, осрамя се страд.

ОСРА̀МВАМ СЕ несв.; осра̀мя се св., непрех. Ставам за срам; посрамвам се, осрамотявам се. — Смисляй и за последни дни! Осрамваме се така, дето да се чудим и маем де да се денем. А. Страшимиров, А, 568.