ОСРАМЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСРА̀МЯМ, ‑аш, несв. (диал.); осра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Посрамвам, осрамвам, осрамотявам, осрамявам. — Ази ще ида, войводо, / дано ме вълци изядат, / дружина да не осрамям, / на тебе кахър да правя. Ц. Церковски, Съч. II, 180. осрамям се, осрамя се страд.

ОСРА̀МЯМ СЕ несв.; осра̀мя се св., непрех. Посрамвам се; осрамвам се, осрамотявам се, осрамявам се.