ОСТА̀ВАНЕ

ОСТА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оставам. Той е дошъл тук преди няколко години по някаквва специализация, после е попаднал под влиянието на емигрантите и е отказал да се върне в страната си. Но понеже не е имал сериозни причини за оставането си, известно време е бил под съмнение. Б. Райнов, ГН, 125. И тези думи пресекли у него всяка надежда за оставане в село. Той [даскалът] се завръща в Търново. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 63. Наши‑

ят учител, който беше вънкашен, но вече заселен в града, женен и с челяд, знаеше, че едно оставане без работа беше голямо нещастие за него. Ив. Вазовв, Съч. VIII, 137. Местянието на телата ся нарича движение, а оставането им на едно място — покой. И. Гюзелев, РФ, 10.

Списък на думите по буква