ОСТАВА̀ЧКА

ОСТАВА̀ЧКА1 ж. Разг. Ученичка оставач; повтарячка.

ОСТАВА̀ЧКА

ОСТАВА̀ЧКА2 ж. Диал. Развод, напускане, оставяне. Некой пат маж и жена кога да се оставят, прекинуле конец на митрополия за оставачка. Т. Панчев, РБЯд, 240.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква