ОСТАНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀НАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от остана като прил. 1. Който е извън някоя определена група, извън нещо, освен някого; друг. Той пръв излезе, а след него един по един излязоха и останалите болни. Л. Стоянов, Х, 69. Останалите затворници вързаха с въжета за ръцете. К. Величков, ПССъч. I, 39. През всичкото останало време той си дремеше. Й. Йовков, ВАХ, 14. Всичкото останало място беше напълнено от пъстър свят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 101. В Англия театърът и драмата са изпаднали дотам, че.. със завист гледат на останалите културни народи на континента. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 102.

2. Като същ. Обикн. членувано останало<то> ср. Всички неща извън, освен посоченото. Месечината едвам осветляваше най-високото място на тия урви, останалото тънеше в мрака на нощта. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Що се отнася до адвоката, предполагам, че той бе в служебни отношения с фирмата.. което в края на краищата е без значение. Останалото може би също е без значение. Б. Райнов, ТП, 98. Важното бе, че Стаматов се съгласи да помисли, .. Останалото щеше да дойде естествено. Р. Михайллов, ПН, 85.