ОСТАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТА̀НВАМ, ‑аш , несв.(остар. и диал.); оста̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, непрех. Оставам; остайвам, остаям. Сол излиза и от морската вода; земат тази вода и толкоз я варят, щото водата като пара улетва, а солта останва. ИЗ 1874-1881, 1882, 147. Злато, сребро, имот, сичко тук останва след смъртта. Ив. Богоров, СИНЕ, 36. Сичкото събрано богатство по много пъти останва на неприятелите и на изедниците. П. Р. Славейков, СК, 12. Тридесет мили му останваха, за да стигне у дома си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 44. Колкото пъти ми ся доискаше да си купя нещо, което ми не беше нужно, аз си казувах в себе си:"Да не даваме много за пищялката" — и парите ми останваха. Ч, 1871, бр. 21, 671.