ОСТАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСТАРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; остарѐя, ‑ѐеш, мин. св. остаря̀х, прич. мин. св. деят. остаря̀л, ‑а, ‑о, мн. остарѐли, св., непрех. 1. За живо същество или растение — ставам стар или по-стар. На края на гарата, закрит до пояса от драките, стоеше малко старче. Познах Киро. Два пъти повече бе‑
ше остарял, два пъти повече беше отпаднал, невесел. Й. Йовков, ВАХ, 103. — Аз съм вече на петдесет години — продължаваше вуйчо му — работих досега, сполучвах навсякъде, вървеше ми, ала ето че остарявам вече, а работата не се свършва. Кр. Велков, СБ, 5. Вие [младите] никога няма да разберете, че да зачиташ по-старите ще рече да зачиташ себе си като стар .. А кой не иска да го зачитат, когато остарее. Ст. Чилингиров, ХНН, 44. За два месеца тъй остаря и побеля, като че е преживял дванайсе годинки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 7. Тати думаше, .., че трябва да купува млади волове, защото сегашните са много остарели и не могат да теглят кола снопи — три реда, нито да изкарат дълбока брезна. А. Каралийчев, С, 293. С годините крушата остаря, подгърби се и напуканата й кора се покри с мъхове и лишеи. Кр. Григоров, Н, 125.
2. За предмет — ставам стар от дълга употреба; извехтявам, овехтявам. Паянтовата постройка е недълготрайна, бързо остарява и докато я изплатят, тя почва да се руши. Г. Белев, КВА, 150. Тя плъзва премрежен поглед по стаята. Че то нищо не се е променило! .. Ами шкафа? Ами скъпите чашки.. Ами че те остаряват ли? Г. Райчев, ЗК, 149.
3. За дреха, мода — не съм съвсем нов или не съм съвременен, модерен; демодирам се. — В доброто общество роклите остаряват след един месец — каза той с усмивка. — А в София има и жени, които не обличат никога една и съща рокля. Д. Димов, Т, 104. Той беше шейсетгодишен човек, .., носеше огромна рунтава шапка, .., черни потури с късо дъно, с вечно разкопчани крачоли, остаряла мода. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11.
4. За известие, съобщениие, новина — вече съм известен на много хора и не представлявам интерес. Но всяка новина, и най-любопитната, в три дни остарява. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 62. — Рекох си — забрави ме моят добър приятел и не се интересува какви новини нося от голямото село. — Твоите новини са вече остарели. Ем. Станев, ИК I и II, 220.
◊ Да ти остареят кокошките. Диал. Употребява се като отговор на някого, който е нарекъл сравнително млад човек "старец".
ОСТАРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; остаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Правя някого стар или по-стар; състарявам. Сегашната война ще ме остари още повече. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 333. Болестта и грижите го остариха. Н. Геров, РБЯ III, 392. остарявам се, остаря се страд.