ОСТРАКОН —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТРАКОН м. 1. Истор. В древна Гърция — глинена плочка за написване (при гласуване в народното събрание) името на обявен за изгнание гражданин. В туй осъждане гласоподаването ставало тайно, чрез надписи на черепчета (остракон). Н. Михайловски, РВИ (превод), 94.

2. Книж. Къс от счупен глинен съд; чиреп.

— От гр. ΐ̀στρακον 'глинено парче, чиреп'.