ОСТРЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТРЕНЕ ср. Отгл. същ. от остря и от остря се. В личния си багаж той [майорът] носеше разни учудващи дреболии, например лупа за четене на ситни надписи, машинка за острене на самобръсначи. Д. Димов, Т, 424.