ОСТРЀЦ

ОСТРЀЦ м. Диал. Острие. Тя замахна с брадвата, но Герго, отдръпвайки се, успя да хване ръката ѝ така здраво, че брадвата потрепера и се заби с остреца в земята. Ст. Даскалов, СД, 515. Видиш, ръка ми треперя! Нямам сила да се заколя. Мене ме е страх от тоя бляскав острец .. Извади ножа — и аз съм честита!. Н. Бончев, Р (превод), 119. "Забите сабля в земята, / нанагор да е остреца! / Който си сабля прерипне, / той ще да е войвода!" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 444.

Списък на думите по буква