ОСТРИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРЍКА ж. Диал. Острица¹. Владин млъкна. Огледа гората, подпря се на лакът, откъсна стрък острика и пак продума: — Хайдутите са много далече, ще се умориш — пътеките са стръмни! К. Петканов, Х, 191.