О̀СТРИЧЪК

О̀СТРИЧЪК, ‑чка, ‑чко, мн. ‑чки, прил. Умал. от остър. Денят бе съвсем ясен, но небето приличаше на замръзнала река, толкова белезникаво и кораво. Духаше остричък вятър, прането тракаше върху заледеното въже. П. Вежинов, НБК, 191-192. Поразговориха се двамата, казаха си по някоя по-остричка дума. Ст. Марков, ДБ, 45. Кръстю си бе критичен и остричък, но това бе отделна работа. Важното бе, че той идваше като при брат и че нито в думите, нито в израза на лицето му имаше някакъв намек за присмех. Г. Караславов, ОХ IV, 308. Имат [мишките] очички чърнички: краченца мънечки, зъбици острички, сиви кожички. Д. Манчев, БЕ II, 29.

Списък на думите по буква