ОСТРО —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀СТРО нареч. 1. Като рязко и неочаквано сменя посоката си. Шосето зави остро, като се запровира между високи, настръхнали една срещу друга човекоподобни скали. Др. Асенов, СВ, 109. Двата осамотели танкове не издържаха, възвиха се остро около осите си и побягнаха от полесражението на широки зигзаги. П. Вежинов, ВР, 144-145. При полет птицата [горската бъбрица] се издига остро. Вл. Помаков, ПДП (превод), 77.
2. Като въздейства рязко, внезапно и натрапчиво върху някое от сетивата. Локомотивът иде тържествено и доверчиво.. Издига се бяла пара и остро пропищява свирката. Й. Йовков, Разк. III, 138-139. Людмила се позавъртя още малко около тях, после припна към канцеларията. Тя почука и .. нахълта в стаята, където остро миришеше на застоял прах, стари книжа и неизметени угарки от цигари. А. Гуляшки, СВ, 271. Вятърът режеше сѐ по-остро. Ив. Вазов, Съч. VI, 131. На тая страна брегът се снишаваше към реката.. Тук върбите бяха по-редки и зад сянката, която хвърляха, водата остро блестеше под слънцето. К. Константинов, СЧЗ, 86.
3. Изпитателно, зорко, вторачено, бдително. Той изслуша, с живо на глед участие, одисеята на Магдалина из Букурещ и впиваше остро погледа си в милото ѝ развълнувано лице. Ив. Вазов, Съч. ХII, 31. Като измери внимателно и остро момъка, Димитър се усмихна и хъкна леко. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 45. Рашко се опита да се примъкне до Пенка, ала Стоян, който вече бе се настанил до нея, така остро го изгледа, че той отмина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21. Бузите ѝ бяха пламнали в гъста червенина и очите ѝ остро се взираха в него. Д. Немиров, БЛ, 56.
4. Неучтиво, неделикатно, нетактично, язвително. — Че кажете какво да правя! — усмихна се Зина. — Нали сте дошли да работите? Хайде, работете. И се чудеше на себе си. За пръв път говореше така остро на жена. А. Гуляшки, МТС, 167-168. Двете гостенки седяха на миндера, а Ташко рече: — Знаех аз, че ще дойдете. — Откъде ще знаеш.. отвърна остро Султана Глаушева. — Ние не сме и мислили до преди два дена. Д. Талев, ПК, 173. Най-сетне вие имате безочливостта да твърдите, че н'ам какви си мои лични несгоди били ме озлобили.., та затова съм захванал да пиша тъй остро. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 305. — Лапа от общината, лапа, обръгна му нещо, сега и от олтара куснал малко, кучето му невярно! — приказваха си стари хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Караславов, СИ, 146.
5. В много висока степен, много силно, извънредно много. От три дена те бяха свършили кибрита, но досега не бяха усетили остро нужда от него, защото нямаха нито цигари, нито храна. П. Вежинов, НС, 231. Тя се боеше за сина си, да не му се случи несрета, а снахата, колкото и да беше свой
човек, своя челяд, изеднаж може да се превърне в опасен враг.. Сега тя почувствува остро и ясно и страха, и недоверието си. Д. Талев, ПК, 86-87. Никога досега тя [Зара] не бе виждала по-добре силата на богатството и никога не бе съзнавала по-остро колко тъжно е да бъдеш млада и хубава, да се движиш в добро общество и да нямаш пари. Д. Димов, Т, 63. Той [Казакът] прегърна коленете си, отпусна глава на тях и се замисли. Сън не му идеше. Мисълта му работеше живо, непрекъснато, остро. Голямо ли беше престъплението му? Г. Караславов, СИ, 169. Колкото по-самотна се чувствувах, толкова по-остро си спомних огорченията, които бях нанесла на майка си. Бл. Димитрова, ПКС, 331.