ОСТРОГЛА̀В

ОСТРОГЛА̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е със заострена, издължена глава. В далечината копачите изглеждаха остроглави и трудно се различаваха мъжете от жените. Ил. Волен, МДС, 8. Той [Лазар] искаше да задържи мисълта си около художника, със страх да не би да дойдат другите му мисли, за самия него. А те се надигаха вече като бързи, остроглави змии с огнени езици из дълбините на съзнанието му. Д. Талев, ЖС, 259.

Списък на думите по буква