ОСТРОЕЗЍЧИЕ

ОСТРОЕЗЍЧИЕ ср. Качество на остроезичен; язвителност, сарказъм. Надрънка ги едни.. Ама и аз не му останах длъжен. — Какво му каза? — засмя се Гергин, като знаеше Стояновото остроезичие. Ем. Манов, ДСР, 215.

Списък на думите по буква