ОСТРОЛИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРОЛЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е с изострени накрая листа; остролистен. Той заразмахва ловната си пушка към подпоручика. После залази през тревата и по поклащането на жълтите, остролисти класове на кощравата Васил разчете, че взводът ги обкръжава откъм страничните оголени чукари. Д. Вълев, З, 264-265. На склона, където по-рано изхвърляха градската смет и буйно растяха бъз, остролиста коприва и лопянът вишеше разкошните си свещници, се дигаха трите жилищни блока. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.