О̀СТРОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Острота. Тя [Нинон] намира брата ви простодушен като гълъбица; прилича на майка си, само госпожа де Гринан има сичката фамилиярна острост и не е толкова глупава, щото да спада и тя в тази кротост. Б. Горанов, ЖГС (превод), 128.