ОСТРОУ̀МЕН

ОСТРОУ̀МЕН, ‑мна, ‑мно, мн. ‑мни, прил. 1. Който проявява остроумие, духовитост, находчивост; духовит, находчив. Българин от Карлово, женен за левантинка, той беше една смесица от гръцка хитрост и присторена българска наивност, които го отделяха от съседите му и го правеха по-остроумен и по-съобразителен от тях. Ст. Чилингиров, ПЖ, 33. Кметът на селото, бай Георги, остроумен веселяк, като характеризира по-видните си съселяни, за нашия стопанин се произнесе тъй:"Ако искаш салтанати, иди у г. Ш." Ал. Константинов, Съч. I, 258. Имаше [Любомир] светско, непринудено държане, беше остроумен — тя си спомни как ѝ се сопна още първата вечер, — умееше да бъде и кавалер. П. Спа‑

сов, ХлХ, 400. — Но нашият селянин е много критичен — аз уважавам това негово качество. Той е и така духовит, така остроумен! Ст. Поптонев, ОБЛ, 236. // Остар. Който има остър, пъргав, бистър ум. Рада ще си остане засякога тъй хубавичка, каквато си е.. ще стане много остроумна и сичко щото чуе, ще може да запомня. Ил. Блъсков, РК, 5. Испания.. има остроумен народ, задържан много време в незнание и мързеливост от своите калугери. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 24. — Ти си момък твърде остроумен, искаш ли да ся научиш? Дъщерите ми могат да тя научат и да изучиш толкоз, колкото знаят и те. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 15. А нашите селяне са остроумни и усетливи, па и на драго сърце слушат, кога им приказва някой надъхан от бога златоуст проповедник. КН, 1873, кн. 1873, 58.

2. Който се отличава с остроумие, който изразява остроумие, духовитост, находчивост; духовит, находчив. Особено обича той да се майтапи и шегува с мамините снахи.. Дойдат ли у нас на гости, винаги ще се пригоди към тях, ще им уйдише на приказките и те ще го ударят на подбив и на остроумни закачки. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 75. Идеята на "Балканска трибуна" да се запитат читателите кои от живите славянски и български писатели им най-много харесват бе остроумна, навременна и полезна. М. Кремен, РЯ, 240. Да пътувам с Елин Пелин по градовете и селата, е истинска радост.. Винаги освежава пътуването с остроумни шеги и дългият път минава неусетно. А Каралийчев, С, 217. Контът беше около двадесет и две годишен момък, висок, белолик, с остроумни черни очи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 166.

3. Който е изкусно измислен или направен. С опаковането на голямата пратка се натовари сеньор Дитрих.., който отдавна практикуваше един остроумен начин на измама: той поставяше морфина в стъкла за химикали, които носеха невинни надписи. Д. Димов, ОД, 24. Множество остроумни приспособления, изработени от нашите инженери, осигуряват високата производителност на машината. К, 1963, кн. 9, 3. Преди около 20 години Уилям Уайтлок получи редица остроумни формули за намиране на двойки примитивни питагорови триъгълници с еднакви лица. Мат., 1965, кн. 1, 10. Глория:.. (Вади малко фотографическо апаратче, колкото кутия за пръстен).. Загоров: (Взема апаратчето, разтваря го..). Остроумна машинка, нали? О. Василев, Л, 45.

Списък на думите по буква