ОСТРОУМНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТРОУ̀МНИК, мн. ‑ци, м. Разг. Остроумен, духовит човек; остроумец. Творци на народната поезия от всички видове са народните певци и приказвачи.. Тези народни поети-певци, приказвачи и остроумници са повече или по-малко "прославени". Б. Ангелов, ЛС, 28. Понякога.. ще ви се мерне.. легендарният русофил г. Х, с кротка, добряшка физиономия, прелестният и неизчерпаем разказвач — остроумник на ония пеперливи турски анекдоти .., пълни със смях и поука. Ив. Вазов, ИСМ, 44-45. Покорни има и друго рядко качество: той е незаменим остроумник и шегаджия. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 69.