ОСТЪКЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТЪКЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е със стъкло, със стъкла. През остъклената врата се виждаше как първо премина ниският,.. после високият с каскета. Й. Радичков, СР, 232. Неизразимо блаженство имаше за него [хаджи Иванчо] в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатната каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони. Ст. Дичев, ЗС II, 526. Ресторантът, в който влязох, ми хареса от пръв поглед. Просторни остъклени стени, драпирани с прозрачни завеси, през които ясно се виждаха белите покривки на масите. Тарас, ТМТС, 71.