ОСТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀СТЪР, ‑тра, ‑тро, мн. ‑три, прил. 1. Който има тънък бодлив връх, край. Стоян усети между пръстите си дебелия врат на една от хрътките.., пред самото му лице зееше устата ѝ, широка.. с остри бели зъби и той стискаше, стискаше. Д. Талев, ЖС, 9. По помръзналата кора на снега се редяха следи от меки, прилични малко на котешки, стъпки, но с разперени пръсти и с тънки дълбоки дупки от остри нокти. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Кацаря имаше чифт волове, едри, бели, с вити и остри рога. Г. Караславов, ОХ I, 368. Стефанов се събу и предпазливо нагази в ледената вода. Тя беше плитка.., но отдолу камъните бяха остри и жестоко бодяха. Х. Русев, ПЗ, 145. Слезе по слабата наклонност на брега .. като се опираше на тояга, въоръжена с остър бод на долния край. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. По големината си гарвана държи среда между враната и чавката.. Клъвката му е ягка и остра, за да рови земята. Т. Икономов, ЧПГ, 69. // Който е с изтънена връхна (крайна) част. Лястовиците разрязваха въздуха над зеленото подновено земно покривало със своите остри

крилца. Ц. Гинчев, ГК, 370. // За част от човешкото или животинското тяло — който по форма е продълговат, който е издължен или изпъкнал повече, отколкото обикновено. Треперливият блясък на свещта галеше румените ѝ страни, нейното бяло и гладко чело, острата ѝ брадичка. Д. Талев, СК, 85. Двамата ергени бяха наближили и високо поздравиха. Единият от тях.. беше висок, напет, с въздълго румено лице.., остър нос. А. Страшимиров, ЕД, 22. Черна, късо подстригана брада покриваше продълговатото му остро лице. Д. Спространов, ОП, 19. Този човек, приличен на някакво старо, изоставено плашило.. скочи и развя мазното си остъргано палто.. Над мръсната, висока.. яка.. щръкна дългата остра адамова ябълка. Г. Караславов, ОХ I, 223-224. Данчев опипва коленете ѝ. И те са малко подпухнали. Бяха съвсем остри. В. Пламенов, СА, 8. Полкът отива към границата. Тия високи коне с тънки шии, остри уши и стройни нозе, ще газят през стърнищата на Добруджа. А. Каралийчев, ПГ, 152. Осем глигани подкопаваха с острите си корави муцуни двата бряга на вира. О. Василев, ДГ, 87. // Прен. За черти на лицето на човек — който е силно, рязко очертан и изразява суровост, неприветливост; заострен, изострен. — Казвам се Самарски, работя в Държавна сигурност — представи му се мъжът с кестенявите очи и с остри черти на лицето. В. Нешков, Н, 391. Дрямката започна да се разсейва. Той гледаше острите, скулптирани черти на стария учител. Н. Стефанова, С, 128. Чак сега жената се възви, по острите черти на лицето ѝ се разля нещо светло. Л. Александрова, ИЕЩ, 52.

2. За нож, брадва и под. — който има тънко острие, който е добре наточен. Кръстю подбираше най-хубавите листа от тютюна.., редеше ги и ги режеше тънко със стар, остър стоманен нож. Г. Караславов, ОХ I, 397. На едно място той спря каруцата, слезе, огледа се.., след туй взе брадвата и взе да я опитва с пръст дали е остра. Й. Йовков, ЖС, 22. Едната ѝ ръка [на Пенка] още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове. Елин Пелин, Съч. I, 163. И когато тръгнеш на бой, както си тръгнал, като войн с остър меч и кървава секира.. знай че ще сполучиш, защото правдата е твоя. НБ, 1876, бр. 41, 160. Та влезе [Янкула] в турска ордиа, / та извади остра сабя, / та си фати да си сече. Нар. пес., СбБрМ, 143.

3. Обикн. за косъм, влакно, част от растение и под. — който при допир е твърд, бодлив. Баща ѝ си стои на миндерчето, милва я с очи, пуши си и глади острата си посивяла коса. И. Петров, НЛ, 127. Една постоянна грижа има за брадата си. Най-напред той я остави цяла дълга, корава и остра като четина. Й. Йовков, Разк. I, 10. Днес Бойков трябваше да отдели тънкорунните овце с по-дебела и по-остра вълна. О. Василев, Т, 134. От прегорелите класове се рони като дъжд изцибрено житно зърно и пада като съчми по острото стърнище, съчми, които удрят в сърцето младата жътварка. Елин Пелин, Съч. I, 154. На една по-голяма поляна, обрасла с остра, прегоряла трева, той се спря и си пое дълбоко дъх. Г. Караславов, Избр. Съч. I, 412. Там [на село] постелката ти ще бъде острия козяк, а покривката ти от остра вълна изтъкана черга. Ил. Блъсков, ДБ, 90.

4. Прен. Който въздейства силно върху сетивата, който дразни слуха, обонянието, вкуса, зрението. Преди няколко деня аз бях посред нощ разбуден и изплашен от един остър женски писък. Д. Калфов, ПЮН, 128. Голям Борован хукна през гората с всички сили. Тревожен шум се дигна след него, понесоха се остри и силни викове, зачу се безредна стрелба, остри свистения се стрелнаха край ушите ни. Д. Ангелов, ЖС, 160. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем .. непрекъснат писък на сирени, остра миризма на смола и дим. Й. Йовков, Разк. II, 21. От всички най-много пушеше Кръстю. Днес, по случай имения си ден, беше купил няколко пакетчета остър тютюн. Г. Караславов, ОХ I, 77. Йеменският селянин се храни главно с питки,.. Неизменна съставна част от храната му е хелбата — остър сос от червен пипер, горчица и ароматични треви. П. Цолов, Й, 16. Обичаше я [мастиката] остра, люта, да го припари. Д. Спространов, С, 159. В тоя уморен есенен пейзаж.. само неправилните четвероъгълници на лозята излагаха една буйна, чувствена и остра зеленина. К. Константинов, СЧЗ, 146. // За кашлица — силна, рязка, раздираща. Отлепиха се най-после побелелите устни на братчето му, надигна глава то, но остра кашлица раздра гърлото му и го повали пак на леглото. Ст. Даскалов, ПЯ, 38. Той [Юрталана] ставаше много рано, още преди зори и кръстосваше като вампир из двора и до хармана. Острата му кашлица режеше ранната тишина. Г. Караславов, С, 193. Хубаво беше, ала още тогава ме тревожеше острата, суха кашлица на мама, която от време на време се задъхваше, навеждаше глава и присвитите ѝ рамене дълго се подрусваха. С. Кралевски, ВО, 26.

5. Прен. За вятър, студ и под. — рязък, пронизващ, много силен. Нас ни привлича тихата вода на пристанището. Следобед, когато острият морски вятър гони една след друга вълните в залива, само тук може да се поплава спокойно. П. Незнакомов, МА, 70-71. В една студена февруарска вечер, тя вървеше бързо по замръзналия паваж и стискаше в ръцете си малък вързоп. Пръстите ѝ вкоченясваха от острия студ. М. Грубешлиева, ПП, 105. Взе да пада здрач. Засилва се още повече острия мраз,

който безмилостно щипе и пари. Т. Влайков, Съч. III, 13. Едва сега усещам острия хлад на вятъра и чувам тънкия му писък. Л. Стоянов, Х, 55. — Боже мой, Боже мой! — мислеше си той, като теглеше хубаво предниците на ямурлука въз гърдите си, за да не пропуща острото нощно духане. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 149. // За време, климат — много студен, рязък, суров. Остра зима. Остър климат.

6. Прен. За ум, слух, зрение и под. — силно развит, проницателен, възприемащ в тънкости и детайли. В светкането на очите, в гласа и думите на този младеж имаше магия. Той му спомняше младостта — годините, в които татко Пиер притежаваше същата обтегната като стоманен лък воля, същия остър ум. Д. Димов, Т, 62. Тя се приближаваше и аз отдалеч чувах шума на роклята ѝ: човек трябва да има необикновено остър слух, за да долови този почти несъществуващ шум. А. Наковски, БС, 155. Други с по-остро зрение, различавали московците по големите им рунтави калпаци. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 209. Вървиме с подофицера и наближаваме къшлата. Гъсти буки, нищо не се вижда, но аз имам остър нос — улавям, че мирише на пърлено. Н. Хайтов, ДР, 191. По-вдясно едва-едва се провиждаха червените покриви на ханчетата .. и само там, от някакъв невидим комин, струеше тънък син дим, който само острите очи на Чорни можеха да различат. П. Вежинов, НС, 230. Острият поглед на туземеца откри змията, която само за миг бе надзърнала от дупката си. П. Бобев, ОН, 197.

7. За човек — проницателен, със силно развита чувствителност и усет за детайлите. Хосуе Кесада е млад.. Остър наблюдател и с вродено чувство към красотата, той скоро намира своето истинско призвание в областта на изящната проза. Б. Шивачев, Съч. I, 178. Един от най-острите карикатуристи у нас е сред най-добрите хора, които сме създали. Това е мек, нежен човек, приятел на животните, на онеправданите. Е. Каранфилов, Б III, 110.

8. Прен. За глас, поглед и под. — който изразява суровост, строгост. И, както крачеше насам-натам, изведнъж се спря и с острия си глас изненада старата жена: — Казвай, бабо, от страх или от студ трепериш. К. Петканов, ДЧ, 433. Скоро след това той [Юмер Али] чу, че по същата улица минаваше и пехота — ясно се чуваше глухият тропот на подкованите обуща на аскера, чуваха се подрънквания на оръжие, час по час и сърдити, остри гласове. Д. Талев, И, 118. Поглед не игрив, не весел, не миловиден или простодушен, а тежък, прав и остър, такъв дето, като погледне чиляка, приковава го на място. Т. Влайков, Съч. II, 44. Тънките му устни се усмихват, но очите му си остават остри, тъмни, с по едно пламъче вътре в зениците, в което гори сякаш лоша мисъл. Й. Йовков, СЛ, 21.

9. Прен. За човек — който е несговорчив, рязък, строг, своенравен, конфликтен. Дамян кротко забеляза: — Моят старец е остър човек, не вземай надълбоко думите му. К. Петканов, ДЧ, 13. Слав не се свърташе в къщи, пък и много сприхав и остър беше станал той. Г. Караславов, ОХ III, 15. Петър се топеше от гняв и какъвто беше остър и невъздържан, караше се с ръководителите, наричаше ги чиновници и печелеше тяхната ненавист. И. Петров, НЛ, 154. В Русе, по сведенията на Зах. Стоянов, смятало се за еснафско нарушение .., ако някой остър калфа е показал непокорство пред майстор. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. ^● За характер. "Остър характер има. Не може да работи с хората... а хората искат, искат... той всичко сам решава." М. Радев, СР, 106.

10. Прен. За словесен израз, думи, език и под. — който е саркастичен, язвителен, рязък. Леките закачки преминаха в обиди. Достатъчно беше да започне един, за да се изрекат много остри думи, и то в повечето случаи отправени към най-слабия, най-беззащитния. П. Проданов, С, 39. Някога поп Богомил бил затворен от същите тези отци в манастирската кула на хляб и вода, на пост и молитва, за да измоли опрощение. Трябвало да се превие буйният нрав на попа, да се смекчи с наказание острият му език. М. Смилова, ДСВ, 10. Той я изгледа с ненавист. Беше готов да ѝ каже много остри обиди. М. Грубешлиева, ПИУ, 189. И аз чух не една остра шега за измамата с квартирите.., но в тия шеги имаше повече добродушие, отколкото незадоволство и яд. Й. Йовков, Разк. II, 107. Критиката на Каравелов бе много остра и именно за това тя подействува силно върху събранието. С. Радев, ССБ I, 77. В повестта "Митрофан и Дормидолски" също се срещат много хумористични моменти, които на места минават в остра сатира. РД, 1950, бр. 186, 2.

11. Прен. За усещане, чувство и под. — който е силен, рязък, внезапен. Ванко беше обядвал постна леща, пък и хлябът никога не му стигаше, та усети остър глад. М. Грубешлиева, ПИУ, 223. Усети [Момчил] остра жажда. Устните му бяха засъхнали и се попукаха. А. Каралийчев, ЛС, 17. Юлия започна да тича. Гърлото ѝ засъхна.., краката ѝ почнаха да се подкосяват.. И внезапно се случи нещо по-лошо — остра болка в стомаха, вляво към далака, почти я накара да спре и да се превие. П. Вежинов, СО, 136-137. След първите няколко дни от раздялата им тъгата ѝ не беше вече тъй остра, тъй болезнена. Ами Велко беше жив и здрав, тя пак ще го вижда! Д. Талев, И, 365. Слугинята плачеше край него. Той усети как ръката ѝ несмело се доближава до

неговата, разбра, че тя иска, но не се решава да го погали и изведнъж в душата му се надига остра жалост. Е. Станев, ИК I и II, 286. Тоя мирис на асфалт [в Париж], бензин и горещо кафе, тоя зеленикав, мъртвешки блясък на тогавашните фенери със светилен газ, всичко това, което в първите седмици потиска чувствата, става по-късно в спомена извор на остър копнеж за през целия ти живот. К. Константинов, ППГ, 207-208.

12. Прен. Много силно, рязко проявен, изразен. И в тоя малък градец се чувствуваше остра жилищна криза и квартира не можа да намери. Б. Несторов, АР, 80. Най-много ме плашеше самия Хрельо. Днешния ден той не приличаше на себе си. В него вече живееше друг човек, който го съвсем отдалечаваше от нас. И аз не можех да си обясня, на какво се дължеше тая толкова остра промяна. Ст. Чилингоров, ХНН, 56. Робовладелците се отнасяли към робите като към вещи и жестоко експлоатирали труда им.. Това пораждало остри стълкновения между обособените класи. Б. Спасов и др., МП, 10. Покрай пристанищния булевард се издигаха грамадни модерни хотели, хората бяха станали по-многобройни, а контрастът между богатството и мизерията по-остър. Д. Димов, Т, 545. Макар и да правеше кисело лица от тия подмятания и подигравки, той [кръчмарят] все пак трябваше да ги изтрайва, защото между многото кръчми в Подгорово съществуваше остра конкуренция за клиенти. Д. Ангелов, ЖС, 213.

13. Мед. За болест — който не е хроничен, който се проявява внезапно, който протича бързо, рязко. При острите инфекциозни заболявания, като шарките, коклюша, грипа.., инфекцията настъпва при влизане на малък брой микроби в тялото. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 12. Морбили е остра заразна болест. ВН, 1960, бр. 2659, 4. Той страдаше от остър ставен ревматизъм — болките му бяха едва поносими, а не се изразяваха по лицето му. П. Славински, ПЩ, 28. Работата беше там, че професор Соколов заболя от остър синузит съвършено неочаквано. С. Северняк, ВСД, 162.

14. Като същ. острото, само членувано, ср. Разг. Острие. Тогава двама ще пъхнат глави в хомота, за да ми покажат, как да впрегна воловете. Веднага ще ги зажегла, ще грабна копралята, па с острото по бутищата, по задниците, че да видиш как дяволи орат. К. Петканов, СВ, 109. Пенчо улавя брадвата и наместо уж да удари с тила, в тъмнината той без да сапикаса, замахва с острото, ударя Еленка през шията. Ил. Блъсков, ПБ, 36. Аз ще остана тук, за да чакам онзи издатник. Като дойде, аз ще го науча с острото на ножа. Д. Войников, РК, 24.

◊ Остър завой. Завой, при който изведнъж, рязко се променя посоката. Пътят пресича двата потока.., а след това с остър завой променя посоката си на север — североизток. М. Гловня и др., Р, 175. През нощта пътуването за София мина доста бързо. На един остър завой се събудих. Тонич, ББК, 183-184. Там, където коларският път прави остър завой на изток, започва тясна планинска пътека. О. Бояджиев, П, 8. Остър ъгъл. Мат. Ъгъл, по-малък от 90°. Ако са дадени две страни и ъгъл срещу по-малката от тях, възможни са два триъгълника, ако даденият ъгъл α е остър. Тригоном. VI кл, 68. Питагоровата теорема ни дава възможност да пресметнем една от страните на правоъгълния триъгълник, ако са дадени другите две. Но ако искаме да пресметнем един от острите ъгли на същия триъгълник, планиметрията не ни предлага изобщо друг начин освен графичния. Тригоном. VI кл, 3.

> Имам остър език; имам остро езиче; остър ми е езика; остро ми е езичето. Разг. Рязък съм, не съм деликатен, когато говоря или критикувам. — Пандов е нервен, сприхав и... как да ви кажа... има остър език. М. Марчевски, П, 170. Лазаров винаги разглежда нещата критично.. Василев казва за него: — Остро е езичето на Герасим, но това е полезно. ВН, 1959, бр. 2509, 2. Остър камък. Разг. Рязък, несговорчив човек, с когото мъчно може да се живее или върши обща работа. Мене много пъти са ми говорили агите, че и самси войводата ми каза онзи ден: "Ти догде не влезеш помежду им, те няма да се сдобрят и двамата са остри камъни". Ц. Гинчев, ГК, 156. Остър като брадва. Диал. Много устат и рязък. Показвам / покажа острия край някому. Диал. Възпротивявам се със сила; опирам се някому.