ОСТЪРВЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТЪРВЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Настървение; ожесточение, озлобление. Една вълна от хора.. се хвърли с гороломна сила въз свещеника.. Стадното остървение ги подлуди. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 138. Борис издърпа сабята с остървение и без да гледа убития, гледайки все още наколеничилия Радой, подхвърли във въздуха сабята. Й. Вълчев, СКН, 508. Пъстрата вълна от побеснели от ненавист и остър‑

вение люде пристъпваше. Д. Спространов, ОП, 345. В участъка арестуваните бидоха бити, бити страшно, с остървение. С. Радев, ССБ II, 271.