ОСТЪРВЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТЪРВЀНО нареч. Остар. и диал. Настървено; ожесточено, озлобено, яростно. Натоварил [на каруцата] и баща ми, целунал конете по ноздрите и право по муцуните, па рипнал на капрата и шибнал с камшика остървено. Й. Вълчев, РЗ, 12.