ОСТЪРВЯ̀ВАМ

ОСТЪРВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. остървя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Настървявам; ожесточавам, озлобявам. "Жестокостта .. е понякога нужна — мислеше Кекавмен — за пример и назидание, за сплашване на тълпата.. Не му ли идва на ум, че остървява българите, че печели смъртни врагове на империята". А. Дончев, СВС, 715. остървявам се, остървя се страд.

ОСТЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; остървя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Настървявам се; ожесточавам се, озлобявам се. Те се бяха остървили като ловци. Д. Спространов, ОП, 230.

Списък на думите по буква