ОСТЪРГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСТЪ̀РГВАМ, ‑аш, несв.; остъ̀ржа, ‑еш, мин. св. остъ̀ргах, св., прех. 1. Със стъргане оглаждам нещо. — Вземи дъската и остържи с джам това парче, — и тати подхвърли отпреде ми.. една вехта подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Майсторът взема широко длето и с няколко движения на ръката леко остъргва повърхността на съдината. Т. Кюранов, АП, 81. Одисей заповядал на другарите си да остържат този кривак, а той самси му изострил края. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 95.

2. Със стъргане очиствам, премахвам нещо. Навярно беше обещала и на двамата мъже, че ще ги разведе из коридорите и стаите, защото те стояха до вратата и започнаха да остъргват калта от обувките си. Кл. Цачев, СШ, 120. — Върви да остържеш питата! Галунка си влезна в къщи.., коленичи .. и с ръжена застърга жерната пита. А. Страшимиров, А, 9. — Първо основно ще остържем старата боя. Дръж тази стъргалка! После така ще боядисаме и лакираме и "Бриз", че да не остане по него нито една грапавина. П. Льочев, ПБП, 38. А Мара с дъщеря си отдавна дошле от черква.. Досега трябва слугинята да е остъргала, очистила рибата и вече я готви, мислили са те. Ил. Блъсков, К, 1886, кн. 3 и 4, 8. остъргвам се, остържа се страд. Тиквичките се остъргват и отрязват малко от двата края. Ако са големи, те се разполвяват напречно. М. Гаврилова и др., ТХП, 190.