ОСУЕТЯ̀ВАМ

ОСУЕТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осуетя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Попречвам да се осъществи, да се прояви нещо. Въпреки старанията на един министър да осуети съглашанието между двата лагера.., това съглашение.. биде осъществено. П. К. Яворов, Съч. II, 194. — Как, свърши ли се делото? .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече. Нивите са на Вълчана.. Нечаканият край на делото осуетяваше всичките му добри намерения. Й. Йовков, Ж 1945, 154-155. На връщане от Виена Цанков мина през Русчук. Тук либералите се готвеха да му направят един триумфален прием. Но полицията.. се опита да осуети манифестацията. С. Радев, ССБ I, 354-355. Цар Самуил осуетил опита на византийския император Василий II да превземе София. На връщане византийската армия била внезапно нападната при Троянови врати (..) и разбита напълно. Ист. VII кл, 29. осуетявам се, осуетя се страд.

ОСУЕТЯ̀ВАМ

ОСУЕТЯ̀ВАМ СЕ несв.; осуетя̀ се св., непрех. Обикн. за планове, срещи, сделки — провалям се, пропадам. Той беше чувал за Сибир и знаеше, че който отиде там, мъчно се връща. Целият му живот щеше да се разбие, всичките му планове щяха да се осуетят. Д. Габе, МГ, 81. Тя [Черна гора] се приготвя за война.. и гледа да се осуетят преговорите за мир и примирие. НБ, 1876, бр. 7, 28.

Списък на думите по буква