ОСЦИЛАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЦИЛА̀ТОР м. 1. Физ. Система от тела, която може да произвежда трептения (механични, електромагнитни и др.). Убеден в правилните теоретични изводи на Максвел за разпространението на електромагнитните трептения под форма на вълни, Херц.. си постави задача да ги открие опитно. За тази цел Херц използува по-специален осцилатор, представляващ отворен трептящ кръг. Физ. ХI кл, 47.

2. Спец. Уред, който излъчва електромагнитни колебания и служи за ориентиране на плавателни съдове.

3. Спец. Уред, употребяван при електически заварки, който превръща тока с обикновена честота и напрежение в ток с голяма честота и високо напрежение.

— От лат. oscillo 'трептя' през нем. Oszilator.