ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪВРЕМЕНЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от осъвременявам и от осъвременявам се. Новата епоха изискаше осъвременяване, защо да не напише една книга, в която да изложи най-прегледно и по съвременен начин и в стила на новата епоха всичките етикети, церемонии и протоколи на дворцовия живот? А. Гуляшки, ЗВ, 142. Преди сто години.. София била западнал град с едва осемнадесет хиляди жители, застроен с малки едноетажни сгради.. Истинското осъвременяване на центъра датира едва от петдесетте години. Отеч., 1973, кн. 2, 10.