ОСЪДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЪДЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който заслужава осъждане, порицание. Всяка кражба е осъдителна; но кражба, която се извършва върху благодетели, е възмутителна! Ив. Вазов, Съч. IХ, 197. Аз винаги съм го обичала. Следях го, вървях по стъпките му, правех му сцени, предавах го на властта — но правех това от ревност. Да, от глупава, осъдителна ревност. Й. Йовков, ОЧ, 146. Когато направиш пакост, бързаш да се оправдаеш, защото намираш, че постъпката ти не е много осъдителна. Д. Немиров, КБМ, 79. Ако гърците, живущи в България, продължават да държат подобно осъдително поведение, то да не се сърдят, ако един ден правителството поиска да им покаже, че то знае да уважава себе си и да защищава достолепието на държавата си. С, 1888, бр. 210, 3.

2. Остар. Който е свързан с осъждане, с доказване виновността на подсъдим. Ако компетентният български съд издаде една задочна осъдителна присъда, влязла в законна сила, може ли българското правителство да поиска предаването на осъдените, за да изтърпят наложеното им наказание? ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Представете си за миг грозната картина. Гнус ме е да я възпроизвеждам. Щадя ушите на публиката и вашите, господа съдии. Не трябва повече да говоря. Аз чета в очите ви осъдителна присъда. Г. Стаматов, Разк. II, 133. Сяко осъдително решение, издадено по силата на тези глави [на закона],.., залепя са на стената и са проглашава. ДЗОИ I (превод), 193-194.