ОСЪДЍТЕЛНО

ОСЪДЍТЕЛНО. нареч. 1. С порицание, с укор. — А пък има хора, които не обичат нито царя, нито България, дядо Божине — продължи Злати Василев, като този път започна да клати осъдително глава. Д. Ангелов, ЖС, 163. Жена му се обърна и осъдително сви вежди и устни, а Емил отначало се изненада, но после само снизходително се усмихна: — Е, татенце, тук не е планински пущинак, аз имам нужда от приятели. Х. Русев, ПЗ, 36. Същата вечер Матьо отиде при Сами Меворах и още с влизането си при него се взря в очите му и каза осъдително: — Сами, какво правиш ти? Как ще отидеш утре на работа? Д. Ангелов, ЖС, 111. При печалното осветление, под което ми се представляваше сега деятелността на комитетите, как изглеждаше осъдително всичко, на което бях гледал изпреди като на подвиг. К. Величков, ПССъч. I, 15.

2. С гл. съм, ставам в 3 л. ед. ч., смята се и под. За означаване, че някаква постъпка, действие заслужава порицание, осъждане, укор. Да обещае някому нещо и да не го изпълни — това значеше да лъже. А колко по-осъдително, по-недопустимо е човек да лъже народа. СбЦГМГ, 143. Родители тръгват да търсят невяста за своя син или жених за дъщеря си. В Индия се смята много осъдително за родителите, ако момичето им остане неомъжено. А. Каменова, И, 55.

Списък на думите по буква