ОТА̀ВА

ОТА̀ВА, мн. няма, ж. 1. Трева, която е пораснала отново след косене през същото лято. Стопаните окосиха [сеното], накладоха купите и след това гъста и яркозелена отава покри ливадите. Н. Тихолов, ДКД, 76. Десет коли сено вадеше от нея [ливадата] и отавата отделно. Г. Караславов, С, 131. Добра суровина за силажиране заедно с фуражната царевица втора култура представляват и отавата от естествените ливади, питите от слънчогледа. ВН, 1959., бр. 2509, 2.

2. Диал. Варена с пепел вода за пране и миене; луга.

3. Диал. Вода от първото пране на вълна.

— От тур. ot 'трева'.

Списък на думите по буква