ОТБИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТБЍВАНЕ1 мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отбивам1 и от отбивам се. Отбиването на врага не означавало, че той ще се откаже от по-нататъшни опити да напада. Сл. Трънски, Н, 422. След отбиването опитите на военните да влязат в града, хората му продължаваха да лежат из трапищата и овощните градини. Ем. Станев, ИК III и IV, 464. Вместо преки масови акции — дълги и мъчителни обходни движения; вместо открита борба — майсторско отбиване на опашати интриги и тънко пускане на нови. Т. Жечев, БВ, 226.
ОТБЍВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отбивам2 и от отбивам се. Следите в снега са като от един човек. Ни едно отклонение, ни едно отбиване вляво или вдясно. Бл. Димитрова, Лав., 57. Когато файтонът извива през "Денкоглу" към улица Гурко, Лора наново се обажда на файтонджията, измолвайки още едно отбиване: да минат само за две минути край фотографа Грабнер срещу Народното събрание. М. Кремен, РЯ, 611. Ранното отбиване на агнетата пречи за по-бързото създаване на тънкорунни и полутънкорунни овце. Г. Ралчев, ДМЖ, 28. Ако калфата бъде повикан под знамената за отбиване на войнската си повинност, договорът се унищожава сам по себе си и без право на обезщетение. Хр. Даалиев, ТИА, 127.