ОТБИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЍВКА ж. Разг. 1. Място, разширение встрани от път за отбиване, завиване или спиране на коли. Лети колата в свободния съботен ден,.. И човек,.., почва да си мечтае в тракийски вариант: как по вечните закони на природата,.., на една отбивка ще се появи сергия с току-що набрани череши. Отеч., 1977, кн. 10, 10.

2. Сума пари, които се удържат за нещо или като неустойка от определено заплащане; удръжка, отбив. Ревизорът е зачел градский бирник за неиздължен към градската каса за сумите, които Гагов и аркадашите му бяха задигнали от градската каса с разписка, че щели да се попълнят от отбивките на чиновниците, които всеки чиновник бил длъжен щом бъде назначен на служба да внася в .. "партийния фонд". Пряп., 1903, бр. 13, 4.