О̀ТБИР

О̀ТБИР м. Диал. 1. Отбор1 (в 1 и 2 знач). Ега ми найдеш дружина, / .., / със коварклии мустаци, / се да са отбир юнаци. Нар. пес., СбНУ III, 111. Индже войвода говори: / — Я слезни, Коле, по доле / да ми събереш дружина / сас тънки пушки бойлийки, / .., / се да са отбир юнаци, / сас ковърклии мустаци! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 436.

2. Най-зрялото и най-здраво грозде, което се отбира по гроздобер за през зимата.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква