ОТБЍРАМ

ОТБЍРАМ1, ‑аш, несв.; отбера̀, ‑ѐш, мин. св. отбра̀х, св. прех. Избирам и отделям настрана най-добрите, най-подходящите от множество хора или най-доброто, най-хубавото, най-подходящото от редица еднородни неща. Пък и самата Мина и сега, като се случи между свои момичета, ще рече: "Марий, момичета, отбирайте си човек по сърце, че сетне връщане няма". И. Петров, НЛ, 21. След като [търговците на роби] залавяли стотици хора, те на място отбирали най-яките и най-красивите, а останалите, главно старците и децата, безмилостно избивали или също тъй безмилостно оставяли в опожарените селища без храна, на произвола на съдбата. Л. Мелнишки, С, 20-21. Казах вече: сам сложи условие, че ще ни праща дребни клиенти. Но в това се е криела коварната му сметка. Той отбираше най-бедните, най-окаяните хора. Г. Райчев, Избр. съч. II, 189. И целият [жребец] приличаше на мечка с къси крака и огромни глава,.. Франките отглеждали такива коне. Дядовците ми ги взели от тях и отбирали жребчета и кобили, които да им приличат. А. Дончев, ВР, 33. Написах ги с красиви букви, с мастило и киновар, украсих ги с плетеница, но от стеснение и предпазливост отбрах от стихотворенията тия, в които светското бе най-малко. Ем. Станев, А, 24.

Отбирам / отбера зърно<то> от плява<та>. Разг. Умея да забележа ценното в някаква среда. Син ѝ бе запазил острия си усет за хората, способността с един поглед да отбере зърно от плява. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 21. отбирам се, отбера се страд.

ОТБЍРАМ

ОТБЍРАМ2, ‑аш, несв.; отбера̀, ‑ѐш, мин. св. отбра̀х, св., прех. и непрех. С предл. от. Диал. Разбирам нещо, имам някакви познания за нещо. Пък аз, горката, не му отбирам от четмо и писмо, защото едно време ходих на училище само три дни и напуснах, че момичетата ми се подиграваха — поп съм искала да ставам! П. Стъпов, ГОВ, 62. — Ком- пе- тент- ност! — натърти другарят. — То ще рече, че всеки ще работи, каквото знае и от каквото отбира. Г. Караславов, Избр. съч. II, 249. Това бяха все хора, дето малко отбираха от кърска работа, но затуй пък бяха все отбор майстори. Кр. Григоров, Н, 120. Да речете, че ний не отбираме от природни хубости — не. Ал. Константинов, БГ, 90. В същност, той от политика нищо не отбираше, и само любовта му към великата Освободителка го беше накарала да стане цанковист и да получава редовно вестник "България". Чудомир, Избр. пр, 45. Запали лампата и взе една книга да чете. Но нищо не отбра нейния разсеян и обезпокоен ум. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 88. Свиня бисер не отбира. П. Р. Славейков, БП II, 107. отбирам се, отбера се страд.

Списък на думите по буква