ОТБЛЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТБЛЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; отблъ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отблъ̀снат, св., прех. Разг. Отблъсквам веднъж или няколко пъти. Анзор снема меча си; Меридор е пред него и посяга да вземе меча, но Анзор го отблъсва гордо. Г. Райчев, ЕЦ, 63. Застоял облак от тежка миризма задушава и отблъсва, както въздухът в гробница. М. Кремен, Б, 135. Всички се пазеха от него и не съвсем любезно отблъсваха милувките му. Й. Йовкков, Ж 1945, 9. Сред редовете на бранници прашни / хиляди мечове хванах в ръце, / но несломимото нейно сърце / твърдо отблъсваше удари страшни. Хр. Смирненски, Съч. II, 71. отблъсвам се, отблъсна се страд.